Не са много на брой обществените институции в село Злати войвода, което се нарича официално така от 1968-ма година. Кръстено е на едноименния войвода и национален герой,убит през 1810-та година. Джиново е старото име на населеното място, което пък се е наричало така поради живящия в гористите околности турски бей. Наречен от местното население Отшелник или Дух на злите сили, той за тях символизира турската власт, действаща безкомпромисно срещу населението. Двете институции в селото са основно училище и читалище, като учебната сграда може да се похвали с близо сто и четиредесет години история. Освен това има и детска градина, която работи по цял ден, но има вероятност днес тя да не функционира поради малкият брой деца.В годината, която умира Апостола на свободата Васил Левски, един стар плевник е приспособен за училище. Шест години по-късно вече има нова училищна постройка, към която има двор и градина.
Прогимназията и пунктът за фелдшери в село Злати войвода са открити през 1922-ра година, а само след още 365 дни е прокарана и телефонна връзка. За читалището се знае, че носи традиционното за такива институции на много места из страната име Просвета и е основано през 1924-та година. Основна роля в това начинание имат група учители и някои представители на местното население с прогресивни виждания. Културно – просветната роля на читалището и другата му роля на общински център са затвърдени през 1968-ма година. Тогава, наред с преименуването на селото, се стига и до преместването на институцията в нова по-добре организирана и модерна сграда. Когато става на 50 години, читалището получава като награда втора степен орден Кирил и Методий. Друг повод за взимане на приз има тридесет години по-късно, когато са връчени грамоти на дейците със самородни изяви. Като цяло и днес институцията си остава обществен център за културни и духовни изяви, но през годините се наблюдава напасване спрямо интересите на местните хора. Едно от най-известните неща, с които това място е известно, е джиновското хоро. Местните кавалджии успяват да впечатлят такъв виден човек като Филип Кутев, който през 1968-ма посещава селото и вижда изпълнение на хорото.
Впоследствие се стига и до записване на мелодията и така хорото става популярно в цялата страна. От икономическа гледна точка днес Злати войвода не е в състояние да предложи кой знае какво на населението, но основите на този важен отрасъл се поставят през 1925-та година. Тогава едновременно се стига до откриването на магазин и кооперация от потребителски тип, които и през следващите години добиват популярност в страната. Иначе през 1945-та в селото е основано едно от първите за България ТКЗС-та, като впоследствие тези стопанства стават причина за репресия от страна на комунистите с несъгласните да подпишат декларация за приемане там. Днес живеещите в селото се занимават основно с отглеждането на плодове и зеленчуци в домашни условия. Повечето трудоспособни и работещи хора изкарват прехраната си в близкия областен град Сливен. Но колкото и да е малко селото, то все пак получава международен отзвук. По света то е място, познато като Долината на прасковите.
